Posted on Leave a comment

Северозападна България: оранжеви залези и още нещо

Северозападна България: оранжеви залези и още нещо

От Яна Петкова и Ирина Софранова

Северозапад и вино

Северозападна България е слабо позната на винолюбителите и малкото, което се знае за нейната природа, вината и хората й е по-скоро лаконично и не особено позитивно. Истина е, че в Северозапада има много овце и производните им: кисело мляко, сирене, извара… Истина е, обаче, и че регионът предлага поредица от други природни блага, които очакват дегустаторите си. Прекрасни вина, исторически и културни забележителности, гостоприемни и добронамерени жители, уникални условия за алтернативен туризъм и забележителна, девствена природа. Няколко пъти сме посещавали региона и всеки път си тръгваме една идея по-добри, позитивно заредени и някак пречистени. Тук като че ли хората са добри по рождение. Душата на региона е чиста и възвишена. Тук се диша с пълни гърди.

Боровица

Изба Боровица ни посрещна без фанфари, когато за пръв път я посетихме, в далечната 2015 година. Запознахме се с едната част от тандема зад проекта  – Огнян Цветанов: човек с алтернативно мислене, посветил живота си на виното. Той ни разходи из историята на винопроизводството, разказа ни за собствената си визия по отношение на виноправенето и ни предложи едни от най-прекрасните безсулфитни, оранжеви и нестандартни вина, които бяхме опитвали. Без да ги представя подробно. Те просто говореха сами. Боровица е една от съкровищниците в българския винен свят. Автентична, без излишни емоции. Жизнеутвърждаващо е, когато видиш хора, които следват призванието си и изживяват мечтата си. Които създават културни и социални ценности и които ти показват, че дори и в забравена от бога България всичко е възможно. Възможното се случва в село Боровица, разположено сред  Белоградчишките скали в Северозападна България. Фантастичните форми на скалите окриляват местното въображение и карат хората да им дават имена и да им приписват истории. Прекрасното за нас, винените хора от Avinissima и DiVino, е, че рядко срещана, но много истинска винена фантастика се случва именно тук, в изба Боровица.

Стила на изба Боровица

Надали в България има по-обсъждани и дискутирани вина от тези на изба Боровица. Реално, място за дискусия няма – или разбирате тези вина и ставате техен заклет фен, или с дълбоко недоумение благодарите и не повтаряте. Структурата, спойката, идеята и изпълнението на вината търси равни у нас безспорно и поради неповторимия тероар, но особено поради вижданията за виното на основателите на проекта. Това са Огнян Цветанов и Адриана Сребринова – хора, за които могат да се изпълнят страници, но тъй като нямаме толкова място в този материал, ще споменем само някои основни (за целта на поста) факти. След като приема консултантска работа в региона, Огнян Цветанов открива нещо невиждано дотогава в България – свежи, елегантни и ароматни вина; живи и скокливи. Не само бели, но и червени. След процес на убеждаване от негова страна и проби, занесени ù на крака, колежката му Адриана склонява да отиде на място и както се казва на английски – The rest is history. Адриана остава в Боровица и двамата започват борбата – за земя, за изба, за грозде, за стил, за признание, за разбиране. Както често става с българските изби, които са встрани от масовия поток, признанието идва отвън, където сетивата на дегустаторите са преуморени от стандартни вина и винаги са нащрек за нещо ново и наистина добро. Петнайсет години по-късно и след трудности, които каляват човешката воля до почти медитационно ниво (разбирай няма какво повече да ми се случи), изба Боровица днес разполага с 8,7 хектара собствени лозя върху тероар, който идват да изучават учени от университета Харвард. Малко уточнение: Белоградчишките скали са изградени от пъстри триаски пясъчници и конгломерати, богати са на хематитов пигмент, със спойка от глина и кварц. Хематитът е железен оксид и скалообразуващ минерал, но по-интересното е, че е познат от древни времена като камък на магьосниците. Считало се е, че камъкът защитава от магии и дава неуязвимост, поради което се е използвал като защитен амулет срещу нападение и раняване, а американските индианци дори са разкрасявали телата си с хематитен прах преди битка.

Занаятчийски вина

Вината на Боровица са олицетворение на занаятчийския подход във виното – гроздето от всеки малък парцел се винифицира отделно, като сериите се движат между 280 и 380 бутилки, а върху етикета е дадена информация не само за сорт и отлежаване, но и за вид почва, добив от декар, възраст на лозите, ниво на сулфити или липсата им, кой номер бутилка от серията държите в ръцете си или от кой съд като номер идва виното. Етикетите на избата са около 35, а сортовото огледало – впечатляващо: гаме ноар, пино ноар, гъмза, шардоне, совиньон блан, совиньон гри, марсан, русан, вионие, пино ноар, каберне фран, каберне совиньон и мерло. Комбинациите, в които можете да ги срещнете са невероятно разнообразни и ще ви е трудно да изберете само едно любимо вино. Боровица е впечатляващо място. За вината да не говорим. Но и всичко наоколо – от внушителните вековни дъбове и грамадни стари орехи пред избата, през смайващата хубост на голямото лозе, разстелено по хълма под причудливи червени скали и пълно с богато разнообразие от билки в междуредията, до жизнената енергия и тоталната компетентност и безкомпромисност, които струят от Адриана Сребринова. Това лято тя беше и домакин – за пореден път – на Фестивала на ферментационните продукти, защото макар и Северозападът да не е родният ù край, тя вече му принадлежи и активно се бори тук да идват хора, да се случват интересни събития и да има повече светлина в тунела.
Posted on Leave a comment

Оранжево вино

оранжево вино

Оранжево вино

Вероятно сте чували да се говори за оранжево вино. Но знаете ли какво точно е то? Обикновено няма да намерите оранжево вино във всеки магазин или ресторант – макар и да са търсени и ценени сред винените любители и публиката на специализирани винени барове, оранжевите вина са рядкост. И това не е случайно. Всъщност тайната на оранжевото вино не е толкова в технологията на правенето му. То се произвежда по стандартната технология за бяло вино, като времето за настойване може да варира от няколко часа до цял ден. Тайната се крие в специфична комбинация от конкретен клон на сорта Шардоне и вида на почвите, където се гледа гроздето. Оранжевото вино е много нежно и съвсем не търпи намеса – то е напълно натурално, което го нарежда по още един критерий в категорията качествени вина, които не могат да се постигнат с индустриална технология. Изба Боровица прави този „нов“ стил вино вече повече от 12 години. Първата година на оранжевото вино на Боровица е 2008, когато то се получава до голяма степен по случайност. „Като засадихме един клон с Шардоне, оказа се, че при смачкване на гроздето се получава силно наситен портокалов цвят, който впоследствие при ферментация прави нюансите на виното оранжеви.“ Огнят и Адриана на шега казват, че са получили „Фанта ориндж“, но за разлика от Фантата, виното е напълно натурално, изключително нежно и фино. Превръща се в една от перлите на изба Боровица и се прави и до днес. Ето и едно видео на дамите от Авинисима, което разказва повече за оранжевото вино, включително и за Ориндж Гардън на изба Боровица. А тук можете да намерите още информация и да поръчате нашето Ориндж гардън.
Posted on Leave a comment

Отличие за „Най-добро бяло вино“

borovitza prize

Отличие за "Най-добро бяло вино"

Тази година започва с една наистина хубава изненада за нас! „Стражите MRV“ 2019 получи отличието „Най-добро бяло вино“ за 2021 година в класацията Divino Top 50.

Както винаги сме разказвали, правенето на вино в Боровица е мисия и призвание, а също и много старание, усърдие и творческа смелост! Смисълът на всички усилия е да се предложат вина, които са оригинални, интересни и носят удоволствие на нашите почитатели!

Радваме се и благодарим за признанието и доверието, което ни е гласувано с тази награда!

MRV е едно от любимите ни вина, утвърдило се през годините. Купаж от популярните френски сортове марсан, русан и вионие, от което идва и съкращението „MRV“, то предава по неповторим начин характера на местния тероар.

Опитайте го с локалния „Бел муж“, с речни риби, с меки сирена и паста със сметанови сосове. Наздраве!

borovitza prize
Posted on Leave a comment

Северозападна България и нeйната Гъмза

боровица секция

Северозападна България и нeйната Гъмза

Гъмза или Кадарка е винен сорт грозде, отглеждан в България от стари времена.  Насажденията с Гъмза в България са основно в Дунавската равнина.

Легенди за Гъмзата

Много митове и легенди се срещат в северозападния край (наричан от нас северо-запазен) по отношение на това, откъде произлиза сортът.

Жителите на Ново село, считат, че този сорт идва от техните земи. Според легендата, няколко кръстоносци, обратно по своя път от Йерусалим към домовете си, решават да се заселят във Видинско и точно там засаждат тази прекрасна лоза Гъмза, която е донесена от юг.

Според друго предание, виното от сорт Гъмза се е консумирало още по времето, когато синовете на хан Кубрат дошли от Волжка България. Вярвало се, че то дарява с магическа сила и помага в битки. Прекомерната консумация обаче, води до битови свади и пиянства, в резултат на което, местен – заможен болярин, заповядва да изкоренят всички насаждения в този регион, с тази лоза. Той се славил с необичайна охрана – лъв, който нощем свободно се разхождал и бранил дворецът. В резултат на това, често на разсъмване намирали мъртви войници от нощната стража. Само един не само оцелял, но и преборил лъва. В отговор на въпрос към него, на какво се дължи неговата храброст и смелост, той пояснил на виното от Гъмза, чиято лоза семейството му запазило в своето имение. Така боляринът отменил забраната и Гъмзата започнала масово да се отглежда, а той я кръстил на името на своята дъщеря – Гъмза, на древен арабски език: капризна.

Гъмзата в днешни времена

В днешни времена, сякаш се изпуска шанса, да се наложи Гъмзата у нас като флагман, както правят унгарците. Гъмзата е регионален сорт, има го както у нас, така и пограничните райони в Румъния, Сърбия и в Унгария (под името: „Кадарка“), Австрия, Словакия.

На преден план у нас се набляга на мавруда, кръстоските с широка мелнишка лоза, дори кръстоски като рубин са много по-наложени и познати.

Можем да разделим причините на две основни части:

Първата е в насажденията с Гъмза и по-скоро тяхната липса. Няма наука в тази посока, много трудно може да се намери посадъчен материал и основната причина за това е -търсенето. В същото време, консултантите и пипиниери от Италия и Франция не я предлагат, което е логично.

След 1989г. са засадени много малко лозя с Гъмза, като цяло проектите с нови лозя в северна и в частност северозападна България са много по-малко, отколкото в южната и по долината на р. Струма. Много от старите масиви са изоставени и са малко стопаните, които са се грижили за лозята си през цялото време, а причините за това са ясни на всички.

Вече можете да си купите български вина от сортове като санджовезе, темпранийо, малбек и прочие, което говори достатъчно само по себе си.

Втората основна причина е в търговията и предлагането.

Веднага след прехода, Гъмзата се възприема, като синоним на евтино, трапезно вино и всички добри ресторанти постепенно я изкарват от листите си. Модерни бързо стават вина от „западни“ сортове, като и вносните вина. В този период, Гъмза звучи „Провинциално“.

Има надежди и се дават прогнози, че гъмзата ще се възвърне отново на сцената, първо след две, след това, след още две години, но това така и не се случва от само себе си. И така идва моментът, в който го приемаме като лична кауза, като година след година, нещата постепенно започват да се случват. В момента, Гъмза можете да откриете в много от винените листи на добрите ресторанти в София и в страната, както и по рафтовете на специализираните магазини и все повече хора я търсят. Вярно е, че са предимно ценители и хора, които пият вино и се интересуват от него.

В чужбина, търговците масово търсят местни и типични сортове, наситили са се на Каберне Совиньон, Каберне Фран,  Мерло, Сира и други червени сортове и Шардоне, Совиньон Блан от белите. Всички търсят нещо различно, нещо типично за дадената страна, а ако виното носи характера на региона,  нещата се случват бързо, защото вещите в тази професия бързо разпознават тероарните вина.

Новоселска гъмза

Сортът Новоселска Гъмза е първоначалната и оригинална Гъмза, за която се смята, че е засадена в района на Ново село през далечната 1711 г. И докато сортът Гъмза, отглеждан в централна северна България, е сравнително видоизменен от специалистите по винарство и лозарство, като от него се произвеждат по-плътни вина, то сортът Новоселска Гъмза се отличава с далеч по-голяма елегантност.

Гъмзите на винарска изба Боровица от серия Грейт Тероарс, се винифицират от стари лозови насаждения – 45/60 годишни, а тези от серия Боровица, от лозя в силата си -16/20 годишни.

Тук можете да разгледате всички вина на изба Боровица от сорта Гъмза:

Гъмза, Колекция Боровица

Гъмза (Грани), Great Terroirs

Гъмза (Блек Пак), Great Terroirs

Гъмза розе, Работен етикет

Posted on Leave a comment

Добре дошли на сайта на изба Боровица!

боровица секция

Добре дошли на сайта на изба Боровица!

В днешно време да имаш сайт е нещо съвсем стандартно – съвременния еквивалент на това да дадеш визитката си. За много време сайтът не беше приоритет за Боровица, вероятно защото цялата страст на Ади е насочена към лозята, към винарната и най-вече към това да прави прекрасни вина.

Днес около Ади има още няколко човека – ентусиасти и това позволи да се стартира този сайт, както и нова Facebook страница на избата. А идеята е да може комуникацията да тече свободно между винарната и вас – хората, които пият и опитват вината на Боровица.

Имаме много идеи и естествено не всички са готови, така че предстои да развиваме както този сайт, така и други дигитални и реални формати, на които да общуваме. Хубавото вино наистина е преживяване и част от преживяването е да се споделя в приятна компания.

Искаме да чуваме от вас – ценителите на вино мнения и впечатления. Искаме да споделяте кои са вината, които особено са ви впечатлили, а защо не и да вдъхновите едно „ваше“ вино, като участвате с идеи и препоръки за специалната серия „Работен етикет“, в която всяка година има някои индивидуални вина за приятели.

И така – заповядайте, разгледайте информацията за Боровица и вината, които се правят там. Ако искате да ни дадете обратна връзка или препоръка, пишете ни на: info@borovitzawinery.com.