Стила на изба Боровица
Надали в България има по-обсъждани и дискутирани вина от тези на изба Боровица. Реално, място за дискусия няма – или разбирате тези вина и ставате техен заклет фен, или с дълбоко недоумение благодарите и не повтаряте. Структурата, спойката, идеята и изпълнението на вината търси равни у нас безспорно и поради неповторимия тероар, но особено поради вижданията за виното на основателите на проекта. Това са Огнян Цветанов и Адриана Сребринова – хора, за които могат да се изпълнят страници, но тъй като нямаме толкова място в този материал, ще споменем само някои основни (за целта на поста) факти.
След като приема консултантска работа в региона, Огнян Цветанов открива нещо невиждано дотогава в България – свежи, елегантни и ароматни вина; живи и скокливи. Не само бели, но и червени. След процес на убеждаване от негова страна и проби, занесени ù на крака, колежката му Адриана склонява да отиде на място и както се казва на английски – The rest is history. Адриана остава в Боровица и двамата започват борбата – за земя, за изба, за грозде, за стил, за признание, за разбиране. Както често става с българските изби, които са встрани от масовия поток, признанието идва отвън, където сетивата на дегустаторите са преуморени от стандартни вина и винаги са нащрек за нещо ново и наистина добро.
Петнайсет години по-късно и след трудности, които каляват човешката воля до почти медитационно ниво (разбирай няма какво повече да ми се случи), изба Боровица днес разполага с 8,7 хектара собствени лозя върху тероар, който идват да изучават учени от университета Харвард.
Малко уточнение: Белоградчишките скали са изградени от пъстри триаски пясъчници и конгломерати, богати са на хематитов пигмент, със спойка от глина и кварц. Хематитът е железен оксид и скалообразуващ минерал, но по-интересното е, че е познат от древни времена като камък на магьосниците. Считало се е, че камъкът защитава от магии и дава неуязвимост, поради което се е използвал като защитен амулет срещу нападение и раняване, а американските индианци дори са разкрасявали телата си с хематитен прах преди битка.
Занаятчийски вина
Вината на Боровица са олицетворение на занаятчийския подход във виното – гроздето от всеки малък парцел се винифицира отделно, като сериите се движат между 280 и 380 бутилки, а върху етикета е дадена информация не само за сорт и отлежаване, но и за вид почва, добив от декар, възраст на лозите, ниво на сулфити или липсата им, кой номер бутилка от серията държите в ръцете си или от кой съд като номер идва виното. Етикетите на избата са около 35, а сортовото огледало – впечатляващо: гаме ноар, пино ноар, гъмза, шардоне, совиньон блан, совиньон гри, марсан, русан, вионие, пино ноар, каберне фран, каберне совиньон и мерло. Комбинациите, в които можете да ги срещнете са невероятно разнообразни и ще ви е трудно да изберете само едно любимо вино.
Боровица е впечатляващо място. За вината да не говорим. Но и всичко наоколо – от внушителните вековни дъбове и грамадни стари орехи пред избата, през смайващата хубост на голямото лозе, разстелено по хълма под причудливи червени скали и пълно с богато разнообразие от билки в междуредията, до жизнената енергия и тоталната компетентност и безкомпромисност, които струят от Адриана Сребринова. Това лято тя беше и домакин – за пореден път – на
Фестивала на ферментационните продукти, защото макар и Северозападът да не е родният ù край, тя вече му принадлежи и активно се бори тук да идват хора, да се случват интересни събития и да има повече светлина в тунела.
