Розе – едно подценявано или ценено вино?

Знаете ли, че малкото селце Тавел в Южна Рона произвежда изключително и само розе и то от векове? А пък най-емблематичното розе в света – провансалското – носи в себе си повече от две хилядолетия история.

Въпреки тази дълбока традиция, розето добива популярност сред винените среди, критиците и консуматорите едва в последните петнайсетина години. Първоначално възприемано като временна мода, то успява да се наложи като траен феномен в света на виното, нареждайки се по ръст на продажбите до фаворити като италианското пино гриджо.

Какво стои зад този възход? Причините са няколко:

Достъпност: няма нужда да си сомелиер, за да оцениш едно розе – то е лесно, приятно и непретенциозно. Дали обичаш повече бяло или червено вино, розето е тук да помири всяка разнородна компания.
Универсалност: розето е отличен партньор за широка гама от храни, но е също така приятно и за самостоятелна консумация. Розето е универсално и в избата – няма сорт, от който да не може да се получи. Става чудесно и от гъмза, и от пино ноар, каберне совиньон или мерло.
Социален контекст: подходящо за всякакви поводи – от ресторанти и партита до пикници и домашни вечери, без нужда от задълбочени познания за сортове, региони и реколти;
Комуникационна сила: розето е фотогенично и символ на лежерност, което го прави особено популярно в социалните мрежи. Националният ден на розето (National Rosé Day – 10 юни) и многобройни фестивали на розето подчертават неговата културна значимост.

Днес, след години експерименти, винопроизводителите предлагат огромно разнообразие от стилове: от нежно перлено до наситено ягодово на цвят; от сухо и минерално до леко сладникаво и пищно. Ароматният профил включва плодове, цветя, подправки, дори билки.

Често задаван въпрос остава: „Розето бяло вино ли е, червено или смес от двете?“

Отговорът е нито едно от горните. Макар че се използват червени сортове, техниката е уникална: гроздето се оставя в контакт с ципите само за кратко, с цел леко оцветяване на сока, който после ферментира самостоятелно. Друг подход е т.нар. метод Saignée („кръвопускане“) – страничен продукт от производството на по-концентрирани червени вина. При него част от сока от ферментиращите червени вина се извлича от съда и се използва за производството на розе.

Розето днес е далеч от временно увлечение – то е винен жанр със собствена идентичност, традиции и бъдеще.

Изба Боровица винаги е имала афинитет към розето. Освен хладния климат в района, сортовете са подходящи за свежи, често комплексни розета от гъмза, пино ноар, букет.

Розе – едно подценявано или ценено вино?

Какво стои зад този възход? Причините са няколко:

Често задаван въпрос остава: „Розето бяло вино ли е, червено или смес от двете?“

Тук можете да разгледате всички розета на изба Боровица:

Гъмза Розе

Блъш пино ноар

Блъш букет