С код borovitza10 вземете 10% отстъпка за всеки 6 и повече бутилки, поръчани онлайн! (Отстъпката не се прилага заедно с други пакети и промоции.)
За месеца на виното, промоция от 15% на любими вина – тук

Виненият туризъм в Северозападна България – автентично преживяване за сетивата

Да посетиш лозе, изба и красива местност, да потопиш ръцете и сетивата си, да споделиш емоция, да обмениш мнение – всичко това е част от може би най-красивата форма на туризъм – винения.

Винения туризъм се заражда през 90-те години на 20 век донякъде като форма за бягство от градския живот. Предимно новият винен свят е отговорен за бума в посещението на изби. Там, където традицията липсва, но има маркетинг умения, се създават пазарни ниши. САЩ, Нова Зеландия и Австралия първо правят концепция как да продават вино на туристите и създават условия за това, а едва в следващата фаза започват да мислят какъв стил вино ще произвеждат.

Днес виненият бранш в Калифорния например е най-доходоносният в щата, осигурявайки 786 000 работни места годишно, а калифорнийските лозя и изби се посещават от почти 23,6 милиона туристи годишно, които генерират оборот от 7,2 милиарда долара.

Макар и не в такива обеми, това е възможно и се прави и в България. В последните 10 години, наред със създаването на нови изби, се мисли все повече и за представянето на виното на крайния потребител директно в избата. Създават се хотели, дегустационни зали, винени маршрути. Българското вино става все по-добро и интересно, броят на избите е над 350 и нараства с всяка година.

Някои са подготвени за посрещане на гости с пълен пакет от изба, лозе и хотелска база. Други предлагат дегустации и турове. Има добри примери за винени регионални маршрути, които са създадени не от държавата, а от винопроизводителите: Западна и Централна Дунавска равнини, Североизточна България, Мелнишки маршрути, Тракийски низини.

Оставайки някак си встрани от масовия туризъм, Северозападна България крие истински съкровища от природно, археологическо, историческо и кулинарно естество и с право може да бъде наричана Североза(пазе)на България.

Северозападна България е слабо позната на винолюбителите и малкото, което се знае за нейната природа, вината и хората й е по-скоро лаконично и не особено позитивно. Истина е, че в Северозапада има много овце и производните им: кисело мляко, сирене, извара… Истина е, обаче, и че регионът предлага поредица от други природни блага, които очакват дегустаторите си. Прекрасни вина, исторически и културни забележителности, гостоприемни и добронамерени жители, уникални условия за алтернативен туризъм и забележителна, девствена природа. 

Северозападна България заема 20% от територията на България, а избите притежават над 10 000 дка собствени лозя. Към региона, богат на природни, исторически, културни и кулинарни забележителности, се насочват обаче едва 4% от туристите в България.

В района има около 17 изби, отворени за посещение след предварителна уговорка като Агрофитнес, Винарска изба „Ахинора“, Бонония Естейт, Винарска изба „Боровица“, Шато Бургозоне, Вила „Гривица”, „Врачанска теменуга”, Винарска изба „Горун“, Винарска изба „Дос Аламос“, Домен Сент Жорж, Винарна „Лиляче“, Изба „Магура 1967“ , Винен проект „Понте дио“, Винарна „Свищов“, Винарна „Типченица“, Винарна „Хараламбиеви“, Винарска изба „ШаТони“.

Освен изби, можете да посетите пещери, като Лепеница или Магура, Червената църква в Боровица, язовир Дъбравка, Раковишкия, Клисурския или Черепишкия манастир, Чипровци, Ритлите във Врачанския Балкан, Белоградчишките скали и крепостта Баба Вида, а защо не да отскочите до съседна Сърбия с нейното винено селце с автентично лице Неготин? За хапване, пробвайте автентичния хан Мадона или се насладете на Она в Стакевци. За разхлаждане можете да се потопите в скритите вирове до изба Боровица, за които непременно попитайте Адриана Сребринова или някой местен.

За повечето изби и забележителности може да се информирате от тук: https://danubeplain.com/.

Използвайте случая и елате в Боровица на 27.07.2024, събота, където ще се насладите на ексклузивна дегустация, водена от самата Адриана Сребринова (https://www.facebook.com/events/1120224375720048).